Да остарееш по-бързо заради… мислите си?

Кой остарява преждевременно? Колко дълго ще живеете? Дали е предрешено от гените?

Отговори на тези въпроси търсят нобеловият лауреат д-р Елизабет Блекбърн, и здравният психолог Елиса Епел и откриват някои изненадващи отговори.

Хората от хилядолетия си задават въпроса как е възможно някои от нас преждевременно да изглеждат остарели, докато други са младолики. Вече е ясно, че темповете на остаряване са различни поради сложни взаимодействия между гените, средата и начина на живот и взаимоотношенията с околните.

Въпреки че се раждаме с определен набор от гени, начинът, по който живеем, влияе на това как ще се проявят. Някои фактори от начина на живот могат дори да спират или задействат гени.

Оказва се, че начинът на мислене може да окаже сериозно влияние на здравето и продължителността на живота като навреди на теломерите.

Дълбоко в генетичното сърце на всичките ни клетки има теломери. Те са съставени от ДНК и са разположени в краищата на хромозомите. От тях зависи колко бързо ще остаряват клетките. Когато се скъсят прекалено много, клетките дори спират да се делят. Скъсяването на теломерите е доказано една от главните причини за стареенето на клетките.

Д-р Елизабет Блекбърн и Елиса Епел са отдали голяма част от кариерите си на този въпрос и са се натъкнали на необикновено откритие: теломерите могат и да се удължават. Какво значи това?

Стареенето може както да се ускорява, така и да се забавя. А в някои отношения дори е обратимо. Теломерите не просто изпълняват командите, заложени в генетичния код.

Теломерите ти те слушат!

Храните, които ядеш. Начинът, по който отговаряш на предизвикателства. Количеството упражнения. Всички тези и ред други фактори изглежда повлияват дължината на теломерите. Така могат да предотвратят преждевременното ви остаряване на клетъчно ниво. Можем да си направим извода, че доброто ни здраве зависи от нас далеч повече, отколкото сме допускали.

Сериозно влияние им оказват психическите нагласи и начинът на мислене. Тук ще опишем пет мисловни нагласи, които могат да доведат до преждевременно остаряване:

1. Гневна личност = по-къси теломери

Циничната враждебност обединява качества като гневливост, подозрителност и чести мисли, че околните не заслужават доверие. Според проведеното проучване, хората с такова мислене страдат от повече сърдечно-съдови и метаболитни заболявания[1]. Също така имат по-къси теломери и често живеят по-кратко[2].

2. Песимистите остаряват по-бързо

Песимизмът е вторият мисловен модел с доказано вредни ефекти върху теломерите. Резултатите от изследванията[3][4] показват, че когато песимисти развият заболяване, свързано с напредването на възрастта (напр. рак или сърдечно-съдови), при тях има склонност към по-бързо прогресиране.

Как да останеш стресиран дълго, след като вече причината я няма?

3. Предъвквай едно и също в ума си!

Предъвкването – прехвърлянето в ума на едни и същи проблеми, отново и отново, е основен разрушителен мисловен модел. Никога не води до решение, само до повече предъвкване. По това може да се различи от рефлексията, която е естествен анализ на причините нещата да се случват по определен начин. Докато рефлексията може да причини известен дискомфорт, предъвкването се преживява като ужасно неприятно.

Когато човек предъвква едно и също в главата си, тялото остава в състояние на стрес, дълго след като причината за него е отминала. Това се изразява в повишено кръвно налягане, учестен пулс и високи нива на кортизол (хормон на стреса); установено е, че води до скъсяване на теломерите. Освен това, хората, които предъвкват често, страдат повече от депресия и тревожност[5] – състояния, които също скъсяват теломерите.

4. Потискане на мисли

Четвъртият мисловен модел е потискането на мисли, опитът да се отблъснат нежелани мисли и чувства. Даниел Вегенер, социален психолог от Харвард, прочел следната мисъл на Лев Толстой: „Опитай се да не мислиш за полярна мечка и ще видиш как точно тази мисъл ще ти идва наум непрекъснато.“ Вегенер подложил идеята на тест чрез серия експерименти и открил феномен, който нарекъл иронична грешка.

Означава, че колкото по-силно отблъскваш някоя мисъл, толкова по-силно тя ще привлича вниманието ти.

Ироничната грешка също вреди на теломерите. Ако се опитваме да се справяме със стресиращи събития, като караме „лошите“ мисли да потънат дълбоко в подсъзнанието ни, вероятно ще получим точно обратния ефект. Ресурсите на мозъка, и без това подложен на продължителен стрес, се изчерпват допълнително. Така се стига до още повече стрес, вместо до намаляването му.

Едно изследване е установило връзка между склонността за избягване на негативни чувства и мисли и по-къси теломери[6]. Вероятно избягването вреди на теломерите чрез хроничния стрес и депресията, до които води.

5. Блуждаещ ум

Психолозите от Харвард Матю Килингсуърт и Даниъл Гилбърт са разработили приложение за iPhone. Чрез него са задавали въпроси на хиляди хора, свързани с дейностите, мислите и чувството им за щастие. Открили, че хората прекарват половината от деня си в мисли за различно нещо от това, което правят. Освен това се оказало, че когато не са ангажирани с дейността си, се чувстват по-малко щастливи.

По-вероятно да навреди на усещането за щастие е негативното блуждаене на ума – като желанието да си някъде другаде или негативните мисли.

Екипът на д-р Елизабет Блекбърн е изследвал[7] близо 250 здрави жени от 55 до 65-годишна възраст с ниски нива на стрес и е оценил тяхната тенденция да оставят ума си да блуждае. Установили са, че независимо от нивата на стрес в живота им, участничките с блуждаещи умове имат по-къси теломери от останалите.

Разбира се, блуждаенето на ума може да бъде креативно. Когато обаче е свързано с негативни мисли[8], води до покачване на стресовите хормони в покой и по-голяма вероятност да се чувствате нещастни.

Всички описани негативни мисловни модели са автоматични и преувеличени. Поемат контрол над ума; изглежда сякаш заслепяват мисленето. Когато обаче тези мисли станат по-добре съзнавани, се добива повече яснота. Дейности, които помагат в това отношение, са различни видове медитации и релаксации, както и различни спортни активности. Ако подобни мисловни модели създават значим дискомфорт, добра идея е да се потърси помощта на психотерапевт.

Давайки си сметка какво ни минава през главата, увеличаваме устойчивостта си на стрес. Така с времето, когато се усетим, че през ума ни минава нежелана мисъл, можем да си кажем: „Това е просто една мисъл“. Ще ви издадем и една тайна: няма нужда да вярваме на всичко, което мислите ни казват.

Източници:

[1] Chida, Y., & Steptoe, A. (2009). The association of anger and hostility with future coronary heart disease: a meta-analytic review of prospective evidence. Journal of the American college of cardiology, 53(11), 936-946.

[2] Miller, T. Q., Smith, T. W., Turner, C. W., Guijarro, M. L., & Hallet, A. J. (1996). Meta-analytic review of research on hostility and physical health. Psychological bulletin, 119(2), 322.

[3] Ikeda, A., Schwartz, J., Peters, J. L., Baccarelli, A. A., Hoxha, M., Dioni, L.,… & Kubzansky, L. D. (2014). Pessimistic orientation in relation to telomere length in older men: the VA normative aging study. Psychoneuroendocrinology, 42, 68-76.

[4] O’Donovan, A., Lin, J., Dhabhar, F. S., Wolkowitz, O., Tillie, J. M., Blackburn, E., & Epel, E. (2009). Pessimism correlates with leukocyte telomere shortness and elevated interleukin-6 in post-menopausal women. Brain, behavior, and immunity, 23(4), 446-449.

[5] Nolen-Hoeksema, S. (2000). The role of rumination in depressive disorders and mixed anxiety/depressive symptoms. Journal of abnormal psychology, 109(3), 504.

[6] Alda, M., Puebla-Guedea, M., Rodero, B., Demarzo, M., Montero-Marin, J., Roca, M., & Garcia-Campayo, J. (2016). Zen meditation, length of telomeres, and the role of experiential avoidance and compassion. Mindfulness, 7(3), 651-659.

[7] Epel, E. S., Puterman, E., Lin, J., Blackburn, E., Lazaro, A., & Mendes, W. B. (2013). Wandering minds and aging cells. Clinical Psychological Science, 1(1), 75-83.

[8] Engert, V., Smallwood, J., & Singer, T. (2014). Mind your thoughts: associations between self-generated thoughts and stress-induced and baseline levels of cortisol and alpha-amylase. Biological psychology, 103, 283-291.

Автор на статията:
Д-р Р. Николова