Някои изследвания показват, че микробите, обитаващи кожата, могат да взаимодействат с нервната система и да влияят върху настроението и стреса. Доказано е, че промените в кожния микробиом могат да доведат до възпалителни процеси, които засягат не само кожата, но и мозъчната активност. Проучванията показват, че микробите, обитаващи кожата, могат да взаимодействат с нервната система и да влияят на настроението и стреса, благодарение на връзката между кожата, имунната система и мозъка. Тази връзка, включва механизми, чрез които кожната микрофлора влияе върху възпалителните процеси и нервната система. Промените в микробиотата могат да доведат до повишени нива на възпаление, което влияе не само на кожата, но и на мозъчната активност. Микроорганизмите на кожата могат да активират имунни реакции, които имат ефект не само на локално, но и на системно ниво, като стимулират производството на възпалителни молекули, имащи потенциал да повлияят на мозъчната функция и настроението. Нарушенията в кожния микробиом, известни като дисбиоза, играят роля в патогенезата на депресията. По-високите нива на възпалителни цитокини в тялото, могат да нарушат невротрансмитерната регулация и да доведат до депресивни симптоми.
Who
Guo Y. et al (2019). Prophylactic Effects of Bifidobacterium adolescentis on Anxiety and Depression-Like Phenotypes After Chronic Stress: A Role of the Gut Microbiota-Inflammation Axis. Frontiers in Behavioral Neuroscience, 13.
Belkaid, Y., & Segre, J. (2014). Dialogue between skin microbiota and immunity. Science, 346
Hayley, S., Audet, M., & Anisman, H. (2016). Inflammation and the microbiome: implications for depressive disorders.. Current opinion in pharmacology, 29.
300 men and women. Skin Research and Technology, 20.