Кожен микробиом. Пребиотици

What

Какво представлява микробиомa?

Микробиома е съвкупността от характерните микроорганизми, обитаващи телесните и лигавични повърхности на човека – устна кухина, горни дихателни пътища, хранопровод, черва, кожа и генитален тракт. Общият брой на бактериалните клетки, обитаващи нашето тяло е приблизително 100 трилиона, докато човешките клетки са само около 10 трилиона. Доказано е, че докато човешкият геном кодира 30 000 протеина, микробният е 100 пъти по-голям. В този смисъл на генетично ниво ние сме 99% „бактериални”.

Терминът „микробиом” е въведен от нобеловия лауреат Джошуа Ледерберг като комплекса от гени и взаимодействия на екологичните „общества” от коменсални (взаимно полезни микроорганизми, но могат да бъдат и патогенни при повишаване на количеството им), симбиотични (взаимно полезни) и патогенни (болестотворни) микроорганизми, които обитават човешкото тяло. Ученият представя идеята, че общият геном на микроорганизмите трябва да се разглежда като допълнение към човешкия, като така се създава „колективен” геном, който превръща човека в суперорганизъм (холобионт) или по-точно в отделна пълноценна „екосистема”.

Доказано е, че естествения микробиом осигурява продукти, незаменими за биологичното развитие на организма, като ензими, нужни за смилането на несмилаеми полизахариди, аминокиселини, мастни киселини и др., протеини за регулация на имунната система и синтезиране витамини като K и B, например.

Най-голям и най-добре проучен е чревния (интестиналният) микробиом. Там се осъществяват близо 80% от имунните реакции в организма. Все повече информация се натрупва относно състава и значението на коменсалните бактерии в устната кухина (орален микробиом), кожата (кожен микробиом), дихателната система (бронхо-пулмоналния микробиом) и урогениталния тракт.

How

С какво се отличава кожния микробиомa?

Човешката кожа е доста неблагоприятна среда (бедна на хранителни вещества, с относително висока киселинност, суха, с непрекъснато отделяне на повърхностни кожни клетки), но въпреки това тя е обитавана от около един милиард бактерии на квадратен сантиметър. Микробиома на кожата се характеризира със същите четири преобладаващи типа микроорганизми, както и на други места на тялото – Actinobacteria, Firmicutes, Proteobacteria и Bacteroidetes, но съотношението им се различава значително, като преобладава Actinobacteria с 52%.

Кожния микробиом се характеризира с голямо видово разнообразие. По кожата на лактите например доминират Betaproteobacteria, по кожата на гърба – Propionobacteria, а на носа – Corynebacteria. Тези различия се дължат на разликите в температурата на кожата, влажността, разпределението на жлезите, проявленията на факторите на околната среда и т.н. Някои области на кожата, като слабините и гънките между пръстите на краката, имат по-висока температура и влажност. Тези региони са обитавани от микроорганизми, предпочитащи влажни условия. Други области, характеризиращи се с висока плътност на мастните жлези, включително лицето, гърдите и гърба, са характерно обитавани от липофилни микроорганизми (предпочитащи мастни киселини като храна). Баланса на „нормалната“ жива флора на кожата (Propionibacterium acnes, Staphylococcus epidermidis, Staphylococcus aureus, Corynebacterium diphtheria, Corynebacterium jeikeium и Pseudomonas aeruginosa) е уникално и различно за всеки човек.

Освен че е физическа бариера, кожата е и имунологична такава. Кожният имунен отговор е важен за защита от инфекция и заздравяване на рани. Кератиноцитите (клетки на епидермиса) разпознават микробните антигени чрез рецептори, които идентифицират техни специфични части, т.е. могат да направят разлика между характерните за кожата бактерии и патогенните микроорганизми. Въпреки, че е изложена на различни въздействия, кожата може да разграничи патогенни от непатогенни микроорганизми, и да развие толеранс към коменсалите (взаимно полезни, в зависимост от количеството им). Доста доказателства са натрупани в полза на тезата, че микробиома на кожата може да потиска развитието (инхибира) на патогенната флора. Staph. epidermidis, например селективно инхибира Staph. аureus и E. coli. Така се усилва имунният отговор спрямо патогените, но се потиска възпалителният отговор срещу полезните бактерии.

Дисбиозата е състояние, при което баланса на микробиома е изместен в неблагоприятна посока или общото количество на микроорганизмите е значително намалено. Атопичния дерматит (АД) се характеризира с изразена дисбиоза. Още преди десетилетия е доказан ефекта на Staph. aureus за обостряне на заболяването, както и ролята на формираните от него биофилми. В допълнение на това Staph. aureus намалява количеството на останалите коменсали. При атопичен дерматит, генетичните дефекти на кожата и имунният и отговор водят до усилване на увреждането на бариерната функция на кожата. Така се повишава чувствителността на кожата към алергени. Тя става суха и сърбежът води до по-голям физически стрес върху вече увредената кожна бариера, което от стоя страна води до повишаване на рН на кожата, уврежда адхезията на кератиноцитите (способността им да се задържат върху епидермиса), повишава се възпалението. Обострянето на AД се характеризира с повишено количество на S. aureus на фона на намалено цялостно микробно разнообразие. Това пък увеличава тежестта на AД чрез секретиране на различни вирулентни фактори, които увреждат целостта на кожата и увеличават възпалението.

Въпреки че поддържането на баланс в кожния микробиом е сложен многофакторен процес, здравият организъм обикновено се справя със стресорите на околната среда незабелязано. В случаите, когато е налице заболяване, хормонален или хранителен дисбаланс обаче, естествените бариерни функции на кожата са затруднени.

What

Каква е разликата между пребиотици и пробиотици?

По същество пребиотиците са „храна“ за нашите добри (коменсали и синбиоти) бактериални щамове, докато пробиотиците всъщност са „живи“ бактерии. И за двете групи е клинично доказано, че успокояват раздразнената кожа, като същевременно поддържат здравето на микробиома, за да предотвратят колонизацията на патогенни бактерии и предпазване от инфекции. Това е особено важно за хора със суха или напукана кожа, при които киселинното покритие на кожата и липидните бариери са компрометирани (нарушени).

Пребиотиците са интригуваща група съставки, поради важната роля, която те могат да изиграят за справяне с различни проблеми на кожата. Изследванията върху ползите за здравето чрез консумацията на пребиотици, поради положителния им ефект върху пробиотиците са добре установени; сега възникващите изследвания хвърлят интересна светлина за това как пребиотиците могат да работят, когато са приложени върху кожата.

How

Как се прилагат и какво представляват пребиотиците за кожата ?

Кожния микробиом заедно с чревния е жизненоважен за нашето съществуване. В червата, микроорганизмите формират важна част от имунната ни система, а също така играят и жизненоважна роля в храносмилането. Нашата кожа е дом на трилиони бактерии (както полезни, така и патогенни), формиращи първата ни линия на защита срещу болести, възпаления и инфекции. Следователно, разбира се, за да бъде кожата здрава и да се минимизират инфекциите, акнето, зачервяването, атопичния дерматит и др., е жизненоважно поддържането на здравето на нашите скъпоценни кожни микроби. Тук идва и ролята на пребиотиците. Те са хранителни вещества (обикновено въглехидрати), които се метаболизират предимно или изцяло от кожния микробиом, без да подхранват вредните микроорганизми и спомагат за поддържане на имунния отговор срещу тях.

Храните съдържащи пребиотици включват чесън, лук, овес, ечемик, пшенични трици, аспержи, банани и ленено семе, както и растителни влакна, известни като инулин, които се намират в корена на цикория. Екстракти от тези растения могат да бъдат включени в разнообразие от продукти за грижа за кожата, така че да можем да прилагаме пребиотици, за да подобрим микробиома на кожата си. Още по-полезни за кожата, когато се прилагат локално, са пребиотичните растителни захари, като ксилитол, рамноза и голяма група съставки, известни като фруктоолигозахариди, които са мощни източници на пребиотици (също представляват и  естествени хидрататори, т.е. запазват влагата в кожата).

Should

Трябва ли да ги използваме и за кои типове кожа са подходящи?

Пребиотиците имат положителен ефект върху всички типове кожа, от мазна до суха, но са особено полезни за хора с чувствителна кожа, склонна към акне или екзема, суха или напукана или за хора използвали локално антибиотици или кортикостероиди.

За съжаление има много фактори, които влияят или увреждат нашият ценен микробиом, оставяйки кожата „отворена“ за инфекция от патогенни бактерии. Те включват замърсяване, прекомерна хигиена, при която се нарушава киселинната мантия на кожата, консерванти, студ, слънчева светлина, антибиотици и продукти, които променят pH баланса на кожата, като AHA и други химически ексфолианти. Много козметични и продукти за лична хигиена съдържат съставки, които могат да променят или унищожат микрофлората на кожата при неправилна употреба. За това е важно използването на продукти, съставени от естествено произведени съставки, които са проектирани да имат минимално въздействие върху естествения микробен баланс на кожата. В комбинация с подходящ клинично доказан пребиотичен комплекс, тези продукти стимулират оздравителните процеси и укрепват бариерните функции на кожата.

Who